Разкажете нещо повече за себе си? Как се появи идеята за проекта?

Казвам се Мария Василева, 23г. от Бургас. Завърших международни икономически отношения в ИУ-Варна. В момента работя като консултант образование в чужбина в Едланта.
Идеята за Re:Thinking Education се роди малко след първи курс. От една страна вече имах реален поглед върху българското висше образование, от друга имах възможността да бъда сред членовете на AIESEC-Варна и да осъзная истинските фактори за успех в кариерата, които често са далеч от преподаваното в университета. Миналото лято, след като осъзнах, че съм преминала през кажи-речи всичко, което един студент може (от членство в студентски организации, през международни конференции, до студент по програма Еразъм и доброволец към Европейската доброволческа служба), реших, че опита, контактите и информацията, която достига до мен може да е полезна и на други.

Колко време ви отне, за да го създадете? И какви са основните цели и предизвикателства пред вас?

Създаването на сайта стана доста бързо и с помощта на приятел, също блогър (http://raltchev.info/) . Винаги има какво още да се добави или обнови откъм техническа гледна точка, но тъй като нито един от двамата не е IT специалист, наблягаме по-скоро на съдържанието.
Основната цел в началото бе да информира за инициативи в областта на неформалното образование. Постепенно започнах да правя интервюта с интересни млади хора, които могат да бъдат пример за подражание (откъм успехи, международен опит, мироглед и пр.), да споделям съвети за развитието на т.нар. меки умения, да представям различни образователни програми и пр.
Предизвикателството за в момента е едно- липса на достатъчно свободно време, което да посветя на сайта. Затова обмисляме обявяването на конкурс за съавтор.

Важен ли е за студентите обменът на опит и то на извън национално ниво?

Изключително. Докато не излезеш извън България, може да си мислиш, че си голяма работа и знаеш и можеш много. Истината е, обаче, в сравнение с повечето европейски страни ( да не кажа всички) не сме достатъчно конкурентноспособни на глобалния пазар на труда. Не обичам обобщенията, изключения винаги има, но като цяло картината не е розова. А и опита в чужбина ти дава много повече от знания- прави те по-отговорен, по-самостоятелен, по-адаптивен, по-толерантен и т.н. Изгражда характер.

Какви са най-съществените проблеми пред академичната общност днес?

Липсата на мотивация. Мотивация у преподавателите- да запалят интереса в студентите към предметите, които преподават, от една страна, и да надграждат собствените си знания в съответствие с промените в средата, от друга. Мотивация у студентите- да ходят на лекции, да учат, да полагат повече усилия, отколкото се изисква като минимум, да бъдат проактивни. Това, което наблюдавам много често е и ... нерешителност, незаинтересованост, чакане всичко да дойде наготово.

Подкрепяте ли реформите във висшето образование?

Подкрепям желанието за реформи, защото реформи, такива, каквито да се усетят и да имат реална полза за българските студенти, все още не съм видяла. Затова и на всички, които могат да си го позволят ( като знания по езика и от финансова гледна точка), препоръчвам образованието в чужбина. Жалко е, да, но качеството на нашето образование отдавна е мит. Липсва подготовка по езикови компетенции, лидерски умения, дори чисти теоретични и практични знания. Не може в специалност като МИО да не се изучават езици, не може да се учи състояние на световната търговия по учебници от преди 30 години. А това са реални факти от българската действителност.

Какво е за Вас успехът и какъв е успелият човек?

Успех е да си доволен от това, което си постигнал и от начинът, по който оползотворяваш времето си. Успех е да знаеш какво искаш от живота, да имаш посока и цели, които да преследваш. Успех е да се познаваш- да си наясно със силните и слабите си страни и съответно да се стремиш към себеусъвършенстване. Преди всичко, обаче, успехът е строго субективна категория и за всеки може да се изразява в коренно различни неща- успех в работата, в семейството, в обществото... Затова и за мен успелият човек е човек, който живее в хармония със себе си и света. Щастлив човек.

Вашето послание към читателите на Diploma.bg?

Да не се осланят само на това, което се предлага в рамките на университета, защото не стига. Да търсят и да кандидатстват в различни инициативи, без да се страхуват дали са достатъчно подготвени, дали ще се справят и т.н. В последно време неувереността е нещо, с което постоянно се срещам и ми се иска да им пожелая да не се страхуват, защото всеки е падал, кой веднъж, кой повече, важното е като „губите, да не губите и урока”. Всичко идва с опита, но опита не идва с наблюдение и изчакване. Хвърляйте се смело напред, защото сега е времето да рискувате. Ще цитирам любима мисъл, която ми е давала кураж много пъти - ако човек иска да се развива трябва да излезе от зоната си на комфорт. Затова бъдете смели, вярвайте в себе си и в успехите, които ви предстоят.