Направи стартова страница Добави към предпочитани RSS
начало | Интервю| Проф. д.н. Толя Стоицова НБУ - Българските студенти носят голям потенциал

Проф. д.н. Толя Стоицова НБУ - Българските студенти носят голям потенциал

Проф. д.н. Толя Стоицова НБУ - Българските студенти носят голям потенциал

Проф. Толя Стоицова е един изключително деен човек, който с готовност приема нови предизвикателства и търси реализация в разнообразни сфери на интерес. Представяме ви кратко резюме на впечатляващата й биография.

Тя е професор по социална и медийна психология, доктор на науките, старши научен сътрудник към Института по психология на БАН.Член е на редица сдружения по психология, автор е на множество научни изследвания, статии и книги по психология и медиазнание, сред които “И усмивката може да бъде заповед – Как да се научим да разбираме езика на тялото”, “Живеем с другите – социалнопсихологични проблеми”, “Лице в лице с медиите – Въведение в медийната психология” . Специализирала е в Австрия, Холандия, Германия, САЩ.

От 2007 г е ръководител на департамент Масови комуникации в НБУ, член е и на редакционната колегия на Годишниците на департамента, издавани регулярно от 1996 г. Проф. Стоицова е един от най-обичаните преподаватели в бакалавърските програми по журналистика и PR в НБУ: по един оригинален и достъпен начин тя поднася лекциите в курсовете по социална психология, невербална комуникация,медийна психология, психология на управлението.

Толя Стоицова е дългогодишен преподавател още и в СУ „Св.св. Климент Охридски”, НАТФИЗ, ЮЗУ „Неофит Рилски”, Пловдивски университет. Води още курсове по бизнес комуникации, психологични тренинги, дава корпоративни консултации по психология и подор на персонала.

Ние от екипа на Diploma.bg сме благодарни на проф. Стоицова за интервюто което даде специално за Вас нашите читатели.

Откъде черпите сили да преподавате на няколко места?

Може да звучи парадоксално, но аз обичам да работя! Просто защото си харесвам работата, обичам да общувам със студентите си, всъщност гледам на преподаването като удоволствие, а не като работа и затова не ми тежи да преподавам в няколко университета. Понякога се претоварвам, но ако три дни подред не съм в университета, започва да ми липсва.

Кое е най-ценното, което сте научили през дългогодишния си преподавателски опит?

Общуването с младите хора е едно от хай-хубавите неща, което се случва в моя живот. Те „не ми позволяват” да загубя оптимизма за бъдещето. Те са тези, които искрено оценяват това, което правя за тях. Аз съм доброжелателна и искрена с тях и те ми отвръщат със същото, въпреки, че спорим, въпреки, че понякога сериозно критикувам някои от тях. Българските студенти носят голям потенциал, от преподавателите според мен в голяма степен зависи, да ги подкрепим, за да го реализират.

Кои са основните проблеми и предизвикателства, които срещате по време на работа?

Различията между хората пораждат понякога и конфликти: когато студентските групи са големи като брой хора, по-трудно се преподава. Защото отмина времето на класическите лекции – преподавателят говори, а студентите слушат и записват. Сега лекциите са интерактивни, в различна степен, в зависимост от преподавания материал и студентите взимат активно участие в клас. Електронното пък обучение – е-материалите в страниците на преподавателите улесняват още повече студентите. Всичко се прави за студентите – само да искат да учат!

По-различни ли са днешните студенти от тези от преди пет години например? А има ли разлики между студентите в различните университети?

Това са 2 различни въпроса. На първия: Студентите сега са по-различни, но не от тези преди 5 г., а от тези преди 10 г., например. Различни са, защото много бързо протекоха някои икономически и политически процеси в обществото и естествено това се отразява върху младите хора. По-бързата „скорост на живот”, безспорно прави студентите по-гъвкави, натрупват по-бързо по-голям опит, стават по-мъдри. Многото шансове ги и затрудняват понякога, защото трябва да поемат и много отговорности. Възможностите и отговорността са реципрочни.
На втория въпрос: Да, различни са студентите в специализираните ВУЗ-ове. Например, студентите от НАТФИЗ (Театралната академия) са доста по-различни от тези в НСА (Спортната академия) и студентите от двете академии заедно, се различават от тези в НБУ. Но между студентите ми от НБУ и СУ няма принципна разлика.

Вие преподавате социална и медийна психология, невербална комуникация. Смятате ли, че българите притежават висока комуникативна компетентност?

Не би било коректно да правя толкова големи обобщения, но малко условно бих казала, че голяма част от българите не са с висока комуникативна компетентност. Защото комуникативната компетентност не е просто говорене. Чак сега, в последните години, юношите у нас започват да се обучават на комуникативни умения в училище и то в зависимост от избора на учебниците по психология от учителите. Аз се гордея, че някои от тях учат по учебник, който аз сум написала и естествено, общуването е разработено по-шроко, отколкото в другите учебници. Т. е., пак не всички деца се обучават. И при по-големите и по-възрастните също е въпрос на избор – зависи в какъв университет и каква специалност са избрали студентите. В сферата на труда се предлагат тренинги за развиването на комуникативните умения.
В заключение, плюсът е, че вече у нас се предлагат възможности за повишаване на комуникативната компетентност; минусът е, че не сме създали все още достатъчна мотивация у хората да се обучават, да се убедят, че това е нещо особено важно и за професионалния, и за личния им живот. За някои професии – такъв тип обучение е необходимо да е задължително, както е в останалия развит свят.

Дали животът в България би бил по-добър,ако хората умееха да се разбират по-добре?

Естествено, това е основната цел на общуването. Специалистите по комуникации, непрекъснато обясняваме, че основната цел на общуването е социална – да се разбират хората помежду си, да бъдат по-удовлетворени от живота си и така ще бъдат и по-щастливи.

Вие сте ръководител на департамент “Масови комуникации”в НБУ. Какви специфични отговорности предполага тази длъжност?

Отговорностите са като на всеки ръководител на някакво ниво, защото самата социална роля носи в себе си предписания. Има и някакви специфики, които идват от характера на организацията, и от личността на конкретния човек, изпълняващ ролята. За мен най-важни са хората от двете страни на процеса на обучение: Опитвам се да подпомогна решенията на проблемите на студентите – проблемите са от най-различен характер. Стимулирам персоналното и екипно развитие на преподавателите от департамента, главно на тези, които са на щат в НБУ. Не е много лесно. Защото спецификата на НБУ като частен университет е, че скоростта на събитията в него е голяма – погледнете електронната страница на НБУ, в който ден искате и ще видите колко неща се случват наведнъж, така, че и да искате не можете да участвате във всички. От друга, аз съм не просто активен човек, но и изследовател, който се е занимавал с наука повече от 25 г. и затова освен на преподаването, държа много и на работата по научни проекти. В тях участват и студенти. Много съм щастлива, когато някои студенти, вкусили веднъж сладостта на научните изследвания, искат отново да се включат в проект, да докладват на семинари резултати, да публикуват.

Пътували сте из целия свят. Какво от чуждия опит бихте и сте привнесли в курсовете, които преподавате?

Не, не съм пътувала толкова много. Имам по-задълбочен поглед само върху част от Западна Европа, Русия и САЩ. Аз наистина се уча от чуждия опит, който смятам за добър и отговарящ на нашата култура. Научила съм много и различни неща и се опитвам да ги приложа и у нас. Например, като се започне от точността – студентите ми първо малко роптаят, после свикват на точност и изключителна стриктност в часовете на курсовете ми, някои от които са от тренингов тип и не биха могли да се осъществят, ако не се спазват правила. Аз самата ги спазвам, студентите оценяват това и започват и те да ги спазват. И това е страхотно! Много са малки изключенията, така, че мога да се похваля със студентите си, а не да се оплача от тях. По отношение на материала, който преподавам – много съм научила от колегите си от други култури, например курсът по медийна психология съм развила, когато през 1995 г. бях в Нюарк, Делауеър, САЩ, или феноменологичните подходи за психологични анализи на медиите, които прилагам в научните си изследвания, съм научила в Университета в Ноксвил, Тенеси, САЩ, в специализиран център, на който съм и съоорганизатор; или съчетанието емоции – невербални индикатори (Университетите в Линц, Австрия и в Манхайм, Германия), или взаимоотношението лице в лице общуване и компютърна и мрежова комуникация (Туенте университет в Енсхеде, Холандия). Няма да мога да изброя всичко.

Можете ли да ни разкажете случай от вашата практика, който никога няма да забравите?

О, имам не един такъв случай при това, и у нас, и в чуждестранни университети. Нека бъде от НБУ. За един студент, още помня името на момчето. Първото ми впечатление – не му се учи много, не и с много добро поведение – пречи ми в час. Прилагам си моят метод – обръщам му специално внимание, не да го хвана, че не знае, не слуша, не може и т.н. с „не” изрази, а точно обратното – че прави или казва нещо много важно и веднага го похвалвам сериозно пред всички. Изведнъж – много бързо, след две такива наистина заслужени похвали, следва „пълна промяна”, ама не на външния му вид, а на поведението. Идва на изпит – колебая се между 5 и 6 и му пиша 6. И … няма да забравя, той ме пита три пъти наистина ли ще му пиша 6. Оказва се, че в училище, както и да се представял повече от 5 не му пишели, защото бил буен, същото било и в университета, дори понякога го гонели от час, а за отлични оценки не можело да става и дума.Отговорих му, че няма връзка как се представя по другите дисциплини, аз му пиша 6 по социална психология и не включвам в тази оценка, мнението си за поведението му. Но му казвам в момента на разговора, че то не е винаги приемливо за мен. И сигурно щях да забравя този случай, (имала съм такива наистина десетки), ако това момче не се промени толкова много. Не съм вярвала, че това е възможно – такава промяна, и като успех, и като поведение! В един ден дойдоха и двамата му родители, които толкова много и с такива думи ми благодаряха, че се почувствах страхотно неудобно. Сега този млад мъж, чието име не искам да споменавам, има собствена успешна фирма и издържа финансово родителите си. Това е една от незабравимите за мен истории – понякога много малко трябва да подкрепим някого, за да станем свидетели на невероятните му способности!

Какво ще препоръчате на читателите на Diploma.bg, които тепърва се ориентират какво да следват?

Веднага си казвам мнението, без да е препоръка: Решението е необходимо да си е тяхно, лично. Предлагам им, да не се влияят толкова от „професионалните модни тенденции” – какво ще правят толкова много икономисти и юристи, например, след време. По-адекватно е да се замислят какво най-много могат и с какво най-много биха искали да се занимават цял живот. Естествено, могат да сменят професията си след време, но сега нека да мислят, че правят избор за цял живот. Да си отговорят на въпроса коя е тая професия в коя сфера, за която в момента си представят, че биха се събуждали сутрин и всеки ден биха отивали с удоволствие на работа. А за да не си измислят, трябва да разучат малко повече в детайли какви са професиите, към които имат афинитет, да потърсят свои познати, които работят точно такава работа, да посетят работното им място. И… бъдещето ще е тяхно!

Коментари 1 коментара
Veneta Valeva Stavreva, Madrid Публикувано на 15.08.2012 Profesor Tollia Stoitzova beshe moi prepodavatel v NBU.Tia ostana v sartzeto mi,kato nai-obichania UCHITEL. Veneta Stavreva
Коментрай
    Напиши коментар
Име
Фамилия
E-mail
  (Няма да се публикува)
Възраст
Град

Акценти

За нас Реклама Отговорности Контакт